Преглед на материал

Самодивите - българските вегетални богини



САМОВИЛИ



С

амодива (Западна България), самовила, вила (Източна и Южна България), юда (Пирин и Странджа - Сакар), перия (Родопите), юдефка, недефка, недяфка (Родопите), юдефка, недефка, недяфка, видяфка, дяфка, светинка, немощийка (Тракийският регион) - женски митически персонаж, олицетворяващ природните сили. Сродни на самодивите са севернобългарските РУСАЛИЙКИ (русалии, русалци, русари) и македонските СТИИ (стихии, стихи, ед.ч. стихия), осмисляни като жени с рибешки опашки, които повличат с дългите си коси къпещите се във вировете и ги давят. Във фолклора самодивите са възприети още като ветрогонки, вихрогонки, ветрица, усоянки, нагоркини, надворкини, полунощници и яперици. В ежедневието те са назовават с табуираните имена майки, лели, сладки и медени, благички, сестри, бели и червени.

І. Семантика и етимология на понятията

Първите писмени източници за вярата в самодивите датират от XIII в. В ръкопис от времето на Константин - Асен са споменава за съществуването на “вилски...

Коментари


Няма намерени коментари