Преглед на материал

Размисли за една родопска песен



Размисли за една родопска песен



Размисли за една родопска песен

Забурила Йеница,

Йено льо, Йенчице момне ле ,

порти да затвори ,

порти да затвори,

ключан да удари

Та са ми влезнале

Йено льо, Йенчице момне ле ,

войвогюви люге ,

та ми изтоптале

Йено льо, Йенчице момне ле ,

моминоно цвеке ,

моминоно цвеке ,

Йено льо, Йенчице момне ле ,

ситничак бусиляк !

Не знам от кога знам тази песен и от кого съм я чул за пръв път . Най- вероятно от сестра ми Живка , в далечните ми детски дни . Дълго време бях я забравил , докато , на някакво събиране , подканян да изпея една родопска песен , внезапно изплува и аз я запях . Стана ми любима песен .

Бях вече възрастен , много горчивини се таеха в гърлото ми . Вероятно за това направих опит да надникна в невероятно дълбокия житейски смисъл на текста . Сдържаност , умела предпазливост , предпазване на съкровеното от грубо нахълтване . Пазене на нежното , накърнимото зад някакъв митичен ключ ! И колко скромност се крие зад думата...

Коментари


Няма намерени коментари