Преглед на материал

Репарация на ДНК



РЕПАРАЦИЯ НА ДНК



РЕПАРАЦИЯ НА ДНК

1. Повреди, мутации и репарация

Органичните полимери не са вечни. В тях постепенно се натрупват химични промени, поради което изходните свойства се губят - т. нар. стареене. Всеизвестно е, че пластмасите и целулозата с времето променят вида си и стават крехки. Белтъците и нуклеиновите киселини са още по-нетрайни. За повредените белтъци ”се грижат” протеазомите. Негодната или вече ненужната РНК също се разгражда. Не е проблем да се синтезират нови копия, като се използва записът в ДНК. Но какво да се прави, ако нещо стане със самата ДНК? Явно ДНК не трябва да се поврежда, а ако все пак се повреди, трябва някак да се поправи.

Повреда наричаме всяка промяна, която отклонява ДНК от обичайната й структура. Основните типове повреди са следните:

1. Скъсване на фосфодиестерния скелет, което може да засегне едната или и двете вериги.

2. Загуба на база. Получената празнина се нарича АП-място (АП значи апуриново или апиримидиново - според това каква е била откъснатата база).

3. Ковалентна...

Коментари


Няма намерени коментари